Агрокоментар: Животновъди искат оставки в МЗХ

Какво породи крайната, остра реакция

Седем  животновъдни организации искат оставката на земеделския министър, заместниците му, консултантите, началник – кабинета, въобще – всички вкупом да си ходят. На тъмно взимани решения, без да се взема мнението на бранша, е обобщението за това искане.  Остра реакция. Че няма да стане тази, ясно е. Дори посочените недостатъци в политиката, прилагана в животновъдството, наистина да куца. А така ли е? Де минимис – държавната помощ от 25 хил. евро, давана в рамките на 3 години, е първата мишена. Тя все още не била изплатена. Да, но определеният  срок е края на октомври. Т.е. предварително вдигната пушилка, както изглежда. Ако обаче изслушаш фермерите, картината се променя. Все още не са представени анализи и предложения за ставките по сектори.  Напомня се на управляващите, че техните публично заявявани намерения – само малките фермери и пчеларите да се възползват от схемата, са напълно недопустими. Впрочем  така се започна с отметките по сключения меморандум между двете страни – големия земеделски протест ,от една страна и управляващите – от друга. Кои поети ангажименти са изпълнени, спазват ли се залегналите срокове.

Да отпадне таванът на украинската помощ, както я наричат – от 250 хил. евро, тази точка от меморандума също е на изчакване. Да не забравяме,  че правителството  без разрешение от Брюксел, не може да реши това, дори при добро желание. Ако обаче не ни дадат зелена светлина от ЕК, ощетени ще бъдат големите ферми. А на тях също им се клатят краката. Голяма е бъркотията около т.н. преходна национална помощ. Промени се референтната година – 2009, с 2018. Звучеше справедливо.

Ето, най-после онези, които вече са забравили, че са гледали животни, няма да се финансират. Обаче…Оказа се, че бюджетът по схемата се запазва, а заявените за помощ животни са четири пъти повече. Животновъдите с носталгия припомнят старите ставки за преходна национална помощ. Сега ли се сетиха в министерството, те питат, нямаха ли анализи, не можеха ли да искат увеличение на бюджета? Звучи логично, очакваме отговорът на министерството. Твърде острият тон на стопаните е разбираем. Суша, наемите за пасища се актуализират с коефициент, отразяващ инфлацията. А бюджетът по тази схема поне да беше съобразен с инфлацията, ако не – с по-големия брой кандидати. Една и съща сума- впрочем и тя е Х-неизвестна в момента, трябва да се дели на четири пъти повече кандидати. Има и други искания. Но да разсъждаваме – как така – то са тематични работни групи, то са Консултативни съвети по агрохранителната верига, извън това-срещи на министъра с  различни браншове. И изневиделица, като че ли, упреци към политическия кабинет на земеделското министерство, че липсва диалогичност. Или всичките тези сбирки са единствено за изпускане на парата, после решенията се вземат от аграрното ведомство? Но пък и фермерите някак нескромно обичат да напомнят: не са изпълнени ВСИЧКИТЕ ни искания. Чак всичките, естествено, не могат да бъдат изпълнени.