Агрокоментар: Европейският фермер – за тоягата и моркова

Фермери плъзнаха по европейските улици и площади

До края на тази година парламентарни и президентски избори ще се проведат в 64 държави. Внушителна цифра, която предвещава промени в световната политическа карта, някои от които смущаващи. Каква ще бъде съдбата на ОСП на ЕС, непосредствено свързана с продоволствената сигурност? Ако влезем в детайли – по-здравословно ли ще се хранят хората от Общността и зад океана? Или талиите им ще се закръглят, а съвестта ще се успокоява с шепа ефективно действащи лекарства против холестерола? Агробизнесът, както сочи разбунтуваната европейска фермерска общност, поставя ребром някои въпроси. ОСП, каквато я познаваме, ще бъде ли гилотинирана от  множеството политики аламинут приготвени? Или икономическият разум ще надделее? Брекзит ! Случаят приключи, забравете, е твърде опасен подход. Темата вече не е на мода. Но си заслужава анализ – защо страната, която е от основателите на ЕС, напусна големия европейски пазар, който беше притегателния център за нейното членство?  Злорадото очакване – за липсата на работна ръка в тамошното земеделие, не е ли редно да се осмисли прагматично? Нали  България, както и други страни имат същия проблем ? На европейският фермер, нека го кажем открито, взе да му писва от тежките, и ставащи все по-тежки правила за работа. Ако обобщим причините за горящата в момента война между европейските  фермери и техните правителства, между тях и европейските институции, дали не може да се обобщи така: прекалихте господа, с тоягата, забравихте за моркова! Ясно е, например, че много от земеделците ще предпочетат да не се обвързват със „зелените“ правила, защо сметка им не излиза. Получените средства- в много случаи, ще бъдат по-малко от разходите, за спазване на екологичните изисквания. Приятно е да се будим от птичия хор, да се грижим за животинския свят, но все пак не е дошло време да се заплаща тази идилия с големи европейски субсидии. И да не се лъжем: нито ГМО, нито НГТ ще нахранят третия свят. Нито пък те ще върнат вкуса  на „истинските“ плодове и зеленчуци.  Това не е твърдение, отхвърлящо научните постижения. 

НАЗ ще се присъедини , вероятно, към големия европейския  протест, БАК застана зад нея. Защото по улиците на Германия, Румъния, Полша,  Гърция, вече пъплят тракторите на недоволните. Зимата на фермерското недоволство- влиза ли то в полезрението на политическия елит в страните-членки и брюкселските институции? Късогледство ли е тяхното поведение, или пасуване заради множеството парламентарни избори, включително за европейски парламент и Комисия?? Дали няма да се осъмне с европейски институции, с преобладавщи Орбановци и Льопеновци? Как да си обясним тихом-мълком натрапеното либерализиране на търговията с Украйна? Защо никой не отговаря: що за пазарен буламач ще се поднесе, евентуално. Една мощна земеделска страна ще влезе на европейския пазар. Без да спазва европейските стандарти, изпълнението на които гълта разходи и нерви на фермерите от Общността? Или има план Б, засега завера някаква? Времето тече, европейската солидарност ерозира.