Агрокоментар: Здравословното хранене на децата ни
Двете европейски схеми – „Училищен плод“ и „Училищно мляко“- постигат ли целта си?
„Домати, чушки, който не яде, той голям не ще да порасте..“- детската песничка, позабравена ли е? Защо децата ни се нахвърлят безразборно на захарни и тестени сладости, с кухи калории? 40% от българските деца са затлъстели, държат четвърто място в Европа. И още по-тревожно е, че лекарите твърдят – голяма част от малчуганите с наднормено тегло, са бъдещи затлъстели възрастни. Здравословната диета се култивира най-вече в семейството. Но явно родителите не могат да се справят с това. Вероятно самите те са в плен на съвременното кулинарно производство – привърженици на чикъни, макдоци, сладки изкушения и газирани напитки – вода със захар, оцветители и консерванти. Проблемът с детското затлъстяването не е български феномен, а световен. Затова ЕС предложи схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Какъв е замисълът? В учебните заведения да се формира, още в детска възраст, култура на здравословно хранене. Като макар и рядко, учениците да не прибягват до училищната лавка за храни – сурогати. А защо не, да превъзпитат и родителите си. Другият търсен ефект на тези две схеми е подпомагането на местното производство храни, на млечните фермери и производители на плодове в съответните страни-членки. Но дали наистина местните производители на плодове и мляко наистина се подпомагат? Напоследък все повече фермери напомнят за недоволството си, години наред, от приетата схема за доставки на тези храни до училищата. Поставят се резонните въпроси: защо производителите получават долу-горе едва половината от цената, определена от ДФЗ? Къде отиват другите пари? В търговците, междинно звено, връзка между училищата и фермерите. Какъв е техният принос – по-голям ли е от този на фермерите? Къде съхраняват плодовете, например? Защото, прясно откъснатите ябълки днес, могат веднага да потеглят към съответния близък град. Или най-много денонощие да престоят в хладилни складове и после да се транспортират пресни-пресни. Не е ли редно ДФЗ да определя търгове за директни доставки фермер – училище? Защо директорите на училищата избират откъде да бъде доставката? По какви критерии става този избор? Ако е субективен, понамирисва поне, на вратичка за договорки с търговците на база „комисионни“, да го наречем. Непрекъснато се говори за късите вериги на доставка. Но двете схеми се отдалечават от тази идея. Да отидем и по-далеч: при внос на плодове от друга държава се хаби гориво, отделят се вредни газове при транспорта. Тогава за каква Зелена сделка говорим? За какво намаляване на вредните емисии? Защо децата ни да не консумират млечни продукти, произведени от българско мляко. И още нещо, което трябва да претърпи промяна. В училищните доставки на плодове и мляко, био продуктите присъстват символично- с десетина процента. Защо, какви са причините, могат ли те да се отстранят? Иначе замисълът на двете схеми „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, се опорочава. Една чудесна идея се превръща в чиста формалност, отдалечава се от целта – да се култивира здравословно хранене, като се опазва и околната среда. Фермери споделят, че не веднъж са поставяли проблемите пред земеделското министерство и ДФЗ. Защо никой не чува исканията и предложенията за промени? Вярно е, че вече три-четири години тънем в политическа помия, извинете. Министерствата станаха като хан- кой влиза, кой излиза, не можеш му хвана края. Но става дума за здравето на децата ни – нашето бъдеще, на страната ни, нали?
