Агрокоментар: Конкурентоспособността – време разделно
Конкурентоспособността на ЕС – тревожно изоставане
ЕС е жаба, бавно варена от Америка. Дори това твърде атрактивно заключение, направено от Марио Драги в доклада му за конкурентоспособността на Европа, не трогна особено политиците. Факт е , че този доклад привлече вниманието на малцина, най-вече експерти-икономисти. Не само защото бил твърде обемист – цели 400 страници. А поне резюмето можеше да влезе като част, да речем, от последната предизборна кампания на България. Да припомним този синдром на клетата жаба: слагаш я в хладка вода, тя не реагира, после загряваш постепенно, докато в крайна сметка животинката умира. Драги, този безспорно един от големите икономисти на нашето време, бивш премиер на Италия и оглавяващ ЕЦБ, каза нелицеприятната истина, съвсем прямо – конкурентоспособността на европейската икономика отчайващо изостава от американската и китайската. Разбира се, агробизнесът не е светъл пример за изключение. Защото в главните фокуси, частичка от тях, опират до селското стопанство. Скъпа енергия, зависима от Русия, мудно прилагане на иновации и нови технологии, малък бюджет за наука, липса на инструментариум, за насочване на частните инвестиции към иновативни, високотехнологични производства и ред други недостатъци, които неусетно изтласкват европейската икономика в класацията за конкурентоспособност. Например прословутото административно опростяване на ОСП, воденичен камък на врата на агробизнеса и не само. Какво да кажем за сложните регулации, залегнали в брюкселските документи? Европейският фермер се превърна в кон с букаи, пришпорван да изпълнява амбициозни зелени цели, да внедрява иновации, за постигане на малък въглероден отпечатък. В същото време европарите да имат главно социални функции, субсидиите да не текат в правилната посока – да насърчават едно високотехнологично производство, конкурентоспособно на световните пазари. Време е не само тежката брюкселска машина да вземе мерки. Но и всяко правителство на страните-членки, да разпознае грешките си в негативите, посочени в този доклад. Или се променяш, или умираш, смазан от конкуренцията. Такъв е моментът. Впрочем динозаврите са изчезнали, заради неспособността си да се адаптират, нали? Първи опити за спасителна акция- ЕК излезе с доклада си „Компас за конкурентоспособността“. Последва първият законодателен пакет „Омнибус“ – за опростяването на отчетността , свързана с устойчивостта на промишлеността . ЕНП стана инициатор за този пакет. Предлага се опростяване на бизнес регулациите , при това при строг контрол на ефективността от прилаганите политики. В задушаващата прегръдка на тези регулации умират най-вече малките и средни фирми, уж гръбнака на икономиката. В поредицата пакети „Омнибус“ ще се търси опростяване и намаляване на т.н. бумащина – отчетната дейност – с 25% , а за малките фирми – с 35%. Звучи твърде прегледно с тези цифри, но никой не знае как е изчислен ефектът. Още по-малко – очаквания голям, краен ефект – намаляване на разходите с 37,5 млрд. Евро за пет години. Ще се търси рационализиране на отчетността за съответствие с изискванията на Зелената сделка… Брюкселската тромава машина се размърдва. Основната концепция за бъдещето се свежда до една наистина голяма, екзистенциална цел- конкурентоспособност! За това обаче са необходими повече пари, отколкото за плана Маршал някога. ЕС, да вярваме, няма да последва съдбата на динозаврите.
