Агрокоментар: Младите фермери в ЕС – в лабиринт от трудности
Новият еврокомисар по земеделие показва забележителна последователност в налагане на политики за „подмладяване“ на фермерското съсловие в ЕС. Ще успее ли?
Защо в страните на ЕС младите не щат да чуят за селското стопанство? Защо тези, които са се престрашили и са на възраст под 40 г са едва около 12%? Статистиката не дава капка надежда, че това се променя, години наред. Политическото говорене обаче е на висота- мерки, политики, за привличане на младите, обещания. И нищо. Явно, няма сериозен анализ за това, защо европейското фермерство застарява. И още една черна краска в картината – за последните 15 години в ЕС са „изчезнали“ 2 млн. земеделски стопанства. Предимно малки, а проходилите млади със сигурност са голямата част. А защо мнозина, възползвали се от Мярката „Млад фермер“ едва изчакват задължителните пет години, заради взетите евросубсидии, после просто офейкват към друго професионално поприще? Всъщност без да държим в ръка сериозен анализ защо младите бягат от селското стопанство, не е трудно да „напипаме“ проблемите. По спомената мярка финансирането за стартъпа, както му казват, са 40 000 евро. малко по- прилична сума от далеч по- малката през миналия програмен период. С тези пари да купиш техника? Да купиш елитни животни, нали се целиш в сериозен бизнес? Какви данъци плащаш, и като ги приспаднеш от субсидията, какво остава? То не е една беля . Особено отчайващо е, че обработваемата земя вече е кът – бой за пасища и ливади, и между утвърдени вече фермери. Къде ще делиш мегдан с тях. Там игрите са големи. Зърнопроизводство? Там са необходими големи площи, но вече заети от арендатори, или просто изкупени. Затова еврокомисарят по земеделие слага ударение върху тази непреодолима бариера пред младите фермери. Интересно, какви предложения постъпват в откритата платформа за дебат от Хансен? Множеството европейски организации на младите фермери- дали имат работещи предложения? Липса на обработваема земя. След това следва – а в бъдеще средства за инвестиции откъде? Какво да заложи пред банката един млад фермер на 20 години? Има друг път- но дали и той не завършва със знак „задънена улица“? Да продължиш крачка по крачка – т.е. да кандидатстваш по други мерки от ПРСР? Дали там са предвидени облекчени изисквания за одобрение на проектите? Впрочем и този вариант не изключва търсене на банков кредит – нали има съфинансиране на разходите, залегнали в проекта? Банките- дали държавата не трябва да гарантира пред тях кредита на младия фермер? Започват пазарните мъки, ако все пак се задържиш на крака. В случая става дума за ентусиастите, които не тръгват от трамплина на семейната им фирма, вече утвърдена , дори успешна. Тях, романтиците, ще ги чуеш да говорят за спокойствието и красотата на селския живот, и са прави. Някои дори от странство са се завърнали, загърбили печалби и подреден живот. Обаче: зъболекар, лекар, кино, театър, училище, детска градина – в близкия или още по-лошо далечния град? А пътищата разбити… Разбира се, младите са склонни към иновативно мислене, прилагане на нови технологии, цифровизация. Това може да ги спаси при борбата с конкуренцията. Но експертите отсега завръщат политическите помпозни приказки за иновациите, когато нещата опрат до малкия и средния бизнес. Трябват инвестиции, непосилни за този калибър фермери. „Към стратегия за обновяване между поколенията“ – озаглавената амбицията на Хансен, ще успее ли? А в ръцете на младите е бъдещето технологично, модерно, конкурентоспособно селско стопанство.
