Агрокоментар: НАЗ искат закони, отговорът-оглушки
НАЗ в замразена позиция – „протестна готовност“. И какво от това? Искат нови закони? Всеки може да иска каквото си поиска.
Вече трета година зърнопроизводителите, и не само, работят на загуба – както те твърдят. Стопанствата „се топят“. Тенденцията е до 2030 г броят им да намалее пет пъти. Междуфирмената задлъжнялост в земеделието бележи нарастване с 35%. Геополитика, климатични промени, пазарни дисбаланси, така се обяснява „черната статистика“. Правната бъркотия у нас, неадекватните на реалността закони, архаични по-точно казано, правят работата на земеделци и животновъди още – трудна. Няколко основни закони, които час по скоро трябва да се променят, се прехвърлят от меморандуми, към искания, придружаващи и последната декларация, в която се посочват причините за протестната готовност на зърнопроизводителите. Законът за земята се оказа задача с повишена трудност за някои правителства в миналото, Законът за подпомагане на земеделските производители, за арендата и кооперативите, също са пренебрегвани години наред. Дали един, или множество протести, ще размърдат законотворците? Едва ли, както вече сочи практиката. Упреците, за нулевата законотворческа дейност се хвърлят главно към ресорното министерство. Дори оставката на земеделския министър се иска, и заради това. Дали обаче, това е точният адрес? Там обикновено се прави една работна група – например, за поземлените отношения. „Работна група“, както се знае, много приказки, никакъв резултат. Някои експерти са на мнение, че земеделската общност трябва да запретне ръкави и НАЗ, например, с помощта на юристи да изготви предложения за нови закони. После – дадена парламентарна партия, да внесе тяхното предложение в НС – в Комисията по земеделие. Да, обаче има засечка и този вариант, както се оказва. Опарили се вече, твърдят: дали внесеният закон ще бъде разгледан, зависи най-вече от председателя на Комисията и правителството, естествено. Повечето от исканите нови закони остават в чекмеджетата. Защото са заредени с политически противопоставяния и загуба на електорат. Или: започва разглеждането : лобитата се активират, политическия натиск – добронамерен, или най-често недобронамерен, така променят философията на внесения закон, че той става неработещ. За хроничната липса на експертен капацитет в Комисията по земеделие, да не говорим. Тогава? Какъв е работещият вариант? Фермери твърдят: трябва да има политическа воля, това е! Политическата воля на думи я има, но практиката показва, че липсва изцяло. Иначе как да си обясним ,че исканите от НАЗ и други асоциации нови закони, потъват в някакво блато? Комисията по земеделие е заседавала 13 пъти от началото на годината до момента. И пукнат закон не е разгледан. Главно се привиква министъра, да го изслушали. Или се обсъждат магазините за хора. Една политическа заигравка. И после – кой откъде е, както се казва. Да, закони не се пишат по площадите с протести. Но все пак това си е остен. С който обаче управляващите вече са свикнали. Имат защитни мазоли по някои части на тялото.
