За кинологията: Българското овчарско куче – между традицията, селекцията и бъдещето
От овчарите до изложбите: пътят на българското овчарско куче
На специализирана киноложка изложба, организирана от Национален Клуб Българско овчарско куче в гр. Пазарджик, развъдчици, собственици и любители на породата се събраха, за да покажат не само екстериора на животните, но и да защитят идеята за тяхната работна стойност и национална значимост.
Сред основните акценти на събитието беше и позицията на председателя на Националния клуб Българско овчарско куче Стефан Попов, който подчерта, че породата вече е на нивото на най-добрите овчарски кучета в света.
„Ние показваме порода, която е не само красива, но и доказано работеща при овчарите и животновъдите“, каза Попов. По думите му селекцията е насочена не само към външен вид, а към реални работни качества – защита на стада и имоти от хищници и посегателства.
Той подчерта и ролята на активните развъдчици, като изтъкна участието на Алеко Гальов, когото определи като „движеща сила в развитието на породата“. Гальов редовно участва с множество кучета и печели отличия, а на изложбата беше обявен за селекционер номер едно.
Живата работа зад селекцията
Самият Алеко разказа, че интересът му към породата идва от детството и семейната традиция. Днес той поддържа около 40 кучета и отглежда ново поколение, като част от тях са предназначени за охрана на стада и ферми.
По думите му българското овчарско куче доказва ефективността си в реални условия. Той посочи случаи на прогонване на мечка и защита на стадо от вълци, при които загубите са били минимални именно благодарение на кучетата. „Тяхната работа не е да убиват, а да прогонват“, обясни той.
Гальов обърна внимание и на проблема с разединението в развъдната дейност у нас, като подчерта, че липсата на единна стратегия вреди на породата.
Личната връзка с породата
Сред участниците в изложбата беше и Вяра Модева, която сподели, че е избрала породата преди години заради нейната сила, интелигентност и охранителни качества. Днес тя отглежда четири кучета, които изпълняват основно функцията на пазачи в дома ѝ.
По време на изложбата нейното куче зае второ място, което тя определи като признание за труда и грижите към животните.
Също така Атанаска Харизанова представи своята женска в категория „ветерани“, където тя спечели първо място. Харизанова подчерта, че породата е не само пазач, но и силно привързана към семейството, особено към децата, когато е отглеждана в домашни условия.
Породата като наследство и мисия
Различен ракурс даде и Селим Стамболов, който свърза интереса си към породата с традиционния живот в животновъдството. Според него най-големият проблем днес е липсата на реална работна среда – стада и планински пасища, където кучетата да проявяват истинските си качества.
„Там проличава дали едно куче е годно за работа – смелост, твърдост и спокойствие“, подчерта той, като добави, че породата остава ценна най-вече в борбата с хищници като вълци и мечки.
Национален символ
В края на изложбата организаторите и участниците обединиха мнението, че българското овчарско куче е не просто работна порода, а и символ на национална идентичност и традиция.
Според Стефан Попов бъдещето на породата зависи от сътрудничеството между развъдчиците и прилагането на натрупания опит.
„Породата се развива и не трябва да спира – тя трябва да бъде пазена и надграждана“, беше посланието, което обедини участниците в събитието.
