Каква ОСП очаква европейските фермери след 2027 г.?
Васил Грудев коментира бъдещия бюджет за земеделие, различията между държавите членки и позицията на България
Дебатите за Общата селскостопанска политика след 2027 г. навлизат в решаващ етап. Как ще бъде финансирано европейското земеделие, ще запази ли ОСП своята самостоятелност и къде се позиционира България? Темата коментира бившият министър на земеделието Васил Грудев в студиото на „Брюксел в превод“ с автор и водещ Валентина Спасова.
Следващата Обща селскостопанска политика ще се прилага в рамките на многогодишния бюджет на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Предложението на Европейската комисия предвижда нова бюджетна архитектура, при която ОСП се включва в по-широки национални и регионални партньорски планове. Комисията посочва, че минимум 300 млрд. евро ще бъдат защитени за доходна подкрепа и реакция при кризи, докато допълнителни средства за земеделието и селските райони ще могат да идват от останалата част на националните планове.
Различни позиции за бъдещето на ОСП
Предложението вече предизвика сериозни дискусии между държавите членки за размера на средствата, начина на тяхното управление и степента на национална свобода при прилагането на политиката.
На заседанията на Съвета на ЕС земеделските министри поставят акцент върху необходимостта от по-голяма гъвкавост и по-малко административна тежест, но едновременно с това настояват да бъдат запазени общите европейски цели на земеделската политика.
Къде е България в европейския разговор?
България вече е заявявала позиция в подкрепа на силна и самостоятелна Обща селскостопанска политика със собствен бюджет, като е изразявала резерви към включването ѝ в единен общ фонд.
Как тази позиция трябва да бъде защитена в хода на предстоящите преговори и какво означават предложените промени за българските фермери – това е сред основните въпроси в разговора с Васил Грудев.
Какво ще означава новият модел за фермерите?
Европейската комисия аргументира предложението си с необходимостта от по-опростена, по-гъвкава и по-добре насочена система за подпомагане. Предвиждат се промени и в начина на предоставяне на директните плащания, включително по-силно насочване на подкрепата към млади, малки и семейни стопанства.
За земеделските производители обаче ключовият въпрос остава дали новата структура ще гарантира достатъчно и предвидимо финансиране за сектора след 2027 г.
Какви тенденции се очертават, кои са основните рискове и възможности и как България може да защити интересите на своите фермери – гледайте разговора с Васил Грудев в „Брюксел в превод“ по Агро ТВ.
