Агрокоментар: Цените на храните – хайде, без популизъм!
Нас, потребителите, които усещаме по джоба си поскъпването на хранителните продукти – правят ли ни жертва на популистики твърдения? Какво да пропускаме край ушите си?
Мая Манолова оповести идеята си да направи „Табло на срама“. В него обществеността ще бъде уведомявана кои са търговските вериги, предлагащи хранителни продукти на цени, много по-големи от тяхната „справедлива стойност“. Интересно, „Алея на славата“ ще има ли? Манолова – като бивш омбудсман напълно заслужава метафората – че е като булдог. Хване ли се с някой проблем, упорито и безотказно следва целта. Колкото до използвания аргумент – „справедлива стойност“, той едва ли ще бъде приет в съда например. Много е мътна дефиницията, твърде далеч дори от конституционната свобода на стопанската инициатива. Факт е, че много стоки поскъпнаха преди влизането ни в еврозоната и те не попадат под ударите. Едва заела поста – председател на КЗП, г-жа Манолова започна проверките и наложи „солени“ глоби на две търговски вериги – за липса или недостатъчно количество от някои стоки, обявени за промоция. Темата за цените на хранителните продукти – за съжаление, попада между любимите на политиците, и то най-често върху нея се упражняват неподготвените, склонни към популистко печелене на доверие. Определението „безочливи“ цени например е чудесно, даже е нещо като отдушник за българина, немеещ пред щандовете. Тогава? Когато се говори за непосилните цени на хранителните продукти, най-добър аргумент са цифрите и, разбира се, анализите на експертите. Със сигурност дори тогава ще има разминаване, но цифрите са основният аргумент. Те не се трогват от политически пристрастия. Евростат: българинът отделя средно 22,3% от доходите си за храна срещу 16,3% средно за страните в ЕС. Цените на храните в ЕС за пет години – 2021 г. – 2026 г., са се повишили с 34%. Т.е. поскъпването се наблюдавал в цялата Общност – процес, започнал дори преди войната в Украйна. Евростат има и друг критерий, който влияе върху покупателната способность в различните страни – темповете на растеж на минималната работна заплата в съответната страна. Безспорно, за вечния злодей за изтъняване на европейския ни джоб обичайно се посочват големите търговски вериги. Само една скоба – защо ли тогава за нас, потребителите, в техните магазини е по-евтино? Защо ли всички доставчици мило и драго дават техните продукти да влязат в тези техни търговски партньори, които им „извиват ръцете“, както гласи клишето? Обективно обаче: тези големи търговски структури командват парада на цените по хранителната верига. Никак не е случайно, че в ЕС от много години се борят с нелоялните търговски практики и – за съжаление, безуспешно! Тогава? Май е време да нададем ухо на онези експерти, чиито препоръки водят към бързите резултати: овладяване на сивата икономика, внос с фактури с цени далеч под пазарните. Добро предложение се направи – вносът да се фактурира с цени на стоките, средни за страната. Дългосрочните мерки са предъвквани често – възстановяване на поливното земеделие, да се спре източването на субсидии, коопериране, да се акцентира върху структурното нарушение в селското стопанство. Популизмът – срещу експертното мнение – това ли е настояването на големите търговски вериги да поискат среща с Радев, за да опровергаят еквилибристиката в тълкуванията на скъпите храни?
