Агрокоментар: Оранжериите – без спасителен пояс?
Как подпомагането на оранжериите се превърна в играта “тука има – тука нема”
„Делото за спасяване на давещите се, е дело на самите давещи се“. Стигаме отново до цитат от книга на Илф и Петров. Така изглеждат нещата около оранжерийното ни производство. Те биха, биха тревога. Накрая изглежда, примириха се със съдбата си. Масираното отразяване на техните проблеми в медиите стихна. Войната в Украйна измести темата. Сега всички отправиха поглед към осигуряването на зърнени запаси. Тревогите на оранжерийните производители вече някак плахо се чуват. Действията на правителството дадоха своя принос към политики през годините, деформирани като в криво огледало. В основата на труса, разбира се, са стряскащо поскъпналите газ, нефт, ток. Бурята се отрази пагубно в това изключително енергоемко производство. Как реагира земеделското министерство? С решения, които през час се променяха. За предвидимост в работата на оранжериите и дума да не става. Нещо повече – земеделският министър просто подвеждаше бранша. Зареждайте, ще поемем до 30 – 40 % от разликата в цените на горивата миналата и т.г. ! Да, ама финансовият министър отговори с твърдо “не” ! После земеделският министър рече: ще се подпомагат само оранжериите, отопляващи с газ. После му хрумна, че всички оранжерии ще се финансират. Правилно, но да ти имам втория акъл, както българинът казва. Междувременно успешно беше вбит клин между тези, които ще се подпомагат и онези, които – не. Появи се даже един шедьовър: отопляемите оранжерии да се подпомогнат през ноември, декември м.г. и януари т.г . Когато все още са празни. Ех, експерти, експерти ! Последно какво се случва ? Исканите от асоциацията 40 млн. лева за спасителна инжекция, се сведоха до 3,5 млн. лв. По схемата de minimis. Стигаме до друг шедьовър.
