Агрокоментар: Ден за ден живея аз….
Калпазанинът на ЕС ли е българското земеделие?
Ден за ден живея аз, и се движа без компас, припявахме някога този рефрен на песничка. Изникна от дълбините на паметта ми, когато се размислих: калпазанинът в ОСП, ли е България? Все някакъв последен влак за Брюксел гоним – ту като изпращахме НСП, ту като пишехме и бришехме Националния план за възстановяване и устойчиво развитие, докато другите европейски страни вече получаваха финансовите траншове за подпомагане. Сега кършим пръсти, ама тайничко, под масата – колко милиона лева ще загубим по ПРСР ? Докато се раздават ритници – протестиращи срещу други протестиращи, и вкупом – срещу властта, защото се искат едни огромни държавни помощи. Било отчайващо положението на фермерите, заради вноса от Украйна. И си е така! Водено от общности местно развитие – мярка 19 от ПРСР е пред пълен провал! Опасността да загубим 1 млрд. лв. европейски субсидии, е напълно реална! Няколко министерства, които имат ангажименти за изпълнението на т.н. многофондови стратегии за развитие, си прехвърлят топката на вината. Колективна безотговорност един вид. Тихо, по терлици, си водят преговори, далеч от медийните прожектори. Че защо да се вадят кирливи ризи преди ротацията на правителството? Ама и журналистите търчат по т.н. горещи новини на деня. И късопаметно загърбват огромни гафове в земеделието. Които на всичкото отгоре са били фокус на предизборна кампания. Като например данданията около Капитан Андреево, която ПП-ДБ вдигнаха. Всъщност лошото е, че изборите минаха, а там, на границата, корупцията май си цъфти. За едни такси, плащани на гишета без обозначения, без обявени тарифи, се съобщава. Махнаха частната лаборатория за контрол на пестициди, с обещанието да заработи държавна. Само че я няма. Товаро-разтоварната дейност на тировете, е отново в частни ръце, не в държавни, както политиците се кълняха да стане. Всъщност, интересен въпрос зададе бивш зам. – директор на БАБХ, в сутрешния блок на Хоризонт.
На Капитан Андреево имало инсинератор, за изгаряне на продукти, неотговарящи на европейските стандарти. Но не работел! И май не се знаело къде точно е. Та – питало се в задачата – къде отиват тези нитратки, да речем? Историята с Капитан Андреево със сигурност ще се претопли, но преди следващи някакви избори. В тресавището на българското земеделие тъне поливното земеделие. Нищо не помръдва, но се сипят заплахи за климатичните промени, хвърлят се едни бомбастични политически обещания за промени. Без да се отронва дума – откъде милиардите левове за възстановяване на поливното земеделие? Някои партии – дали са гузни? Теглиха една черта на предвидените за това средства – 850 млн лв. в Плана за възстановяване. За нарушителите с виртуалните животни, години наред уж преследвани, се мъти една една страшна версия. Как държавата раздава европари на животновъди, неотговарящи на европейските стандарти. Ако е така – колко ли милиони ще връщаме? Бомбата ще взриви Кьовеши. Въобще – корабът се люшка, компасът не работи.
