Бобовите култури ни дават приход от естествен азот

– Доц. Николова, какво е значението на азотфиксиращите култури?

– Това е една безплатна биофабрика, която улавя азота от въздуха и го дава на разположение в почвата. Знаете, че тонове азот висят над всяко поле, но няма как да го уловим. Тези бактерии вършат точно тази работа – един безплатен приход на азот. Това пък помага да намалим употребата на азотни торове, за чието производство се изразходва голямо количество енергия. Има някои притеснения, но важно за мен е да си направят избор на подходяща бобова култура и да си структурират сеитбообръщението така, че след бобовата култура да дойде такава, която ще оползотвори най-добре този азот. Най-често това са есенници, с които можем да хванем азота в почвата така че да не торим есента с азот, примерно. Една позабравена култура, като соята, виждам, че напоследък се налага да се сее и това притеснява хората. Там проблемът е главно с водоразхода. След соята е доста неблагоприятно физичното състояние на почвата и може би това плаши. Но като си познават района, могат да си направят избор на подходяща бобова култура или пък специалист да им направи сеитбообръщението, така че тези негативи да се избегнат или да се тушират максимално.

– Нека изясним въпроса какво означават азотфиксиращи бактерии и азотфиксиращи култури?

– Това са микроорганизми, които улавят азота от въздуха и го свързват. Такива бактерии, свързващи азот, има във всички почви. Те са две групи. Едните са свободно живеещи и се намират във всички почви, работят, но с малка производителност, която няма практическо значение. По-голямото количество азот се свързва от така наречените симбиотични азотфиксатори, които работят само в симбиоза с бобово растение. Това са грудки по корените, така че този приход е само там, където се отглеждат бобови култури. И затова за да си осигурите на полето малко биологичен азот, дошъл от въздуха, тази работа може да стане само с бобова култура. И затова е добре в сеитбообръщението да сложите веднъж поне бобова култура.

– Какви бобови култури бихте препоръчали да сеят земеделските производители?

Трудно бих дала такъв съвет. Най-добре е конкретно и на място да се подхожда, защото много фактори влияят. Но хората имат опит, знаят каква култура им се получава, има богат набор от такива култури. Отделно вече има многогодишни бобови треви, които също са много хубави, но условието е в сеитбообръщението да се включват едногодишни бобови култури като боб, грах, леща, соя, нахут, бакла и т.н.

– Това ли са най-силно азотфиксиращите култури?

– Различно. От тези, които изброих, соята дава най-голям приход на азот. Но пък има други обстоятелства, които възпират хората. Многогодишните бобови са с най-голям приход. Фасулът също е много подходящ. Има много фактори, които трябва да се съобразят, но най-общо бих казала, че препоръчвам да включват бобова култура в сеитбообръщението.

– Това, според вас, ще намали ли употребата на торове?

– Бих казала, че по тази тема има цели легенди, защото има начин с минерални и с органични, и с биологични азотфиксатори да се управлява азотният статус на почвата така, че да няма рискове за околната среда. Това вече е известно как да се прави. Въпросът е да осигурим максимално използване на ресурсите, които са ни възобновяеми, примерно – оборския тор, компостът от растителни остатъци. Бобовите култури ни дават приход от естествен азот. Всичко това, което би намалило производството, а не употребата – на това държа да наблегна. Екологичен проблем е производството на азотните торове, тъй като е много енергоемко. Според статистиката в растениевъдството, например 60% от енергията отива за производство, транспорт и внасяне на азотни торове. Всички други вложения представляват останалите 40%. Така че явно е накъде трябва да вървим – каквото може да се използва като източник на азот, трябва да се използва, но разумно разбира се.

– След азотфиксиращите култури, какво трябва да се засее, за да е рентабилно производството?

– За мен есенниците са по-подходящи, защото ще използват този азот през есенната вегетация. За условията на умерения климат най-често използваните в практиката комбинации са: царевица със соя, фасул или жълта лупина, грах с ечемик, овес с фий. Като компоненти на смесените посеви с фуражно направление могат да се използват рапица и слънчоглед, съответно царевица и сорго.

Интервю на Диана Александрова