МИНЕРАЛНО ЗЛАТО И ДВАДЕСЕТ И ПЕТИЯ КАРАТ
Казват и доказват, че България е втора в света по минерални води, след Исландия. Спорят и анализират всъщност дали не е първа с оглед на изключителния ни климатичен фон, разнообразието по състав на водите и богатствата на лиманна кал. Температурната амплитуда всъщност впечатлява – при Вонеща вода е 12 градуса, при Сапарева баня достига врящите 103 градуса. И във Велинград има много горещ извор, при с. Драгиново, около 98 градуса. Ако добавим изключително дълбокия исторически разрез, който разказва как римските патриции например са идвали на курорт в днешния Кюстендил, древна Пауталия, тъкмо заради минералните бани и след това сумираме „географията „на „недоразораната ни целина“ от минерални ресурси в Северна и Източна България, за разлика от Южна, бихме могли да се запитаме: Ние защо не сме залели все още Близкия изток с минерална вода като развита индустрия, бутилирана имам пред вид? Защо не сме по-здрава нация, а все повече автобусите и улиците ни приличат на болнични отделения, населени предимно с възрастни хора? Защо растат бурени по изоставените сгради на някогашните минерални бани, някои от които са истински образци на архитектурата:във Вършец, Хисаря, Овча купел…Да не говорим за преоблечената в музей Централна баня в столицата.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ