Агрокоментар: Войната и българското земеделие

Продоволствената криза вече е неизбежна реалност

Противопоставянето на големите и малките, на растениевъдите и животновъдите си е нашенски феномен. Открай време. Явно вече се приема като нещо нормално. Напоследък тази картина се обогати с други нюанси. На истинска неприязън, породена от борбата за оцеляване. Боричкането за повече държавни и европейски пари окончателно затри всякакви други подходи за успешен бизнес. И то далеч по-ефективни. Макар и рядко, прозира откровеното политиканстване – ако е от любимата партия, съответният член на политическия кабинет е прав. Засега обаче одобренията са твърде пестеливи.

Войната в Украйна захранва допълнително страховете на агробизнеса. Към реалните – шеметни цени на горива и торове, се прибавят евентуалните икономически жестове на съпричастие. Чува се: Защо пък да не сме единствената страна в ЕС, която да си плаща с рубли газа? Че защо трябвало с бензин да гасим войната? Това пък си е чист алогичен шедьовър, ама по-така, завоалиран с хуманност. Зърнопроизводители вече питат защо от Варна ще се изнася украинска пшеница, нямало условия. Очаква се обаче истинска олелия. Чудно как не ни е проглушила ушите вече.

ЕС вероятно ще освободи украинските земеделски продукти от вносни мита за една година. Ето ти още един конкурент на необятния пазар на Общността.

Украински фермер слиза от трактора, за да се изправи пред камерата на български телевизионни кореспонденти. С бронежилетка и военна каска на главата. Вероятно атрибути – част от щедрата хуманитарна помощ, откъснала се от сърцето на България. Споделя, че се налага нощем да работи на полето, защото е по-малко вероятно да стане пушечно месо. Намират сили да се шегуват фермерите, като теглят с тракторите си руски танкове. Добре, сълзлива картина, ще рече някой, пропаганда. Обаче – какви интереси, ама чисти интереси, без емоция, могат да се разчетат в тези ситуации? Русия и Украйна са големи играчи на световните зърнени пазари. Те диктуват цените в Черноморския регион, т.е. в който сме ние. Продоволствената криза вече е неизбежна реалност. Да, ние си имаме зърно, но страхът от износ и оголване на пазара ни доведе до суматохата около попълването на Държавния резерв. Добре, криво-ляво ще се справим. Какво става обаче с глада в Африка, например, където се разчита на украинското и руско жито?