Как Европа ще се справи с разхищението на храни

Справянето със загубата и разхищението на храни е от ключово значение за постигането на устойчивост на хранителната система

Всяка година в ЕС се изхвърлят 88 млн. тона храна, което се равнява на 173 кг на човек. В България годишно се разхищават 670 хил. тона храна, количество достатъчно за изхранването на 1.5 млн. българи под прага на бедността.

1/3 от произведената храна бива изхвърляна. За производството на тази храна се използват 15% от обитаемата площ в света. Това се равнява на три пъти територията на ЕС. За да се пригоди за отглеждане на храна, тази площ се обезлесява, което нанася вреди върху флората и фауната. Това, от своя страна, води до влошаване на качеството на почвата поради прекомерната й експлоатация и нарушен био баланс. Дейностите, свързани с производството на храната, която изхвърляме, изразходват ¼ от разхитената питейна вода в световен мащаб. За съжаление, вредите не свършват дотук. Похабяваме също ресурси като човешки труд, опаковъчни материали, енергия при термичната обработка, както и гориво за транспорт.

Добре известно е, че парниковите газове стоят в основата на задълбочаващите се климатични промени. По-малко популярен е фактът, че при разграждането си храната отделя така опасните за околната среда въглеродните емисии.

Намаляването на хранителното разхищение би довело до:

• регулиране на обработваемите площи, нужни за производството на храна; 
• ограничаване на количествата питейна вода, нужно за производство на храна; 
• намаляване на използваните количества пестициди, което би допринесло за опазването на биоразнообразието; 
• по-малко изразходена електроенергия за производството на храна и следователно по-малко вредни газове, отделени при транспортирането ѝ.

Министерството на земеделието подкрепя отбелязването на Международния ден за осведомеността относно загубата на храни и хранителни отпадъци. Министерството се включва в инициативата за трета поредна година. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която определя датата 29 септември за Международен ден за осведоменост относно загубата и разхищаването на храна на 19 декември 2019 г.

Международният ден е възможност да се призове към действия, за да се даде приоритет на усилията и инициативите за намаляване на загубите и разхищаването на храна за подобряване на ефективното използване на природните ресурси, смекчаване на изменението на климата и подпомагане на продоволствената сигурност и изхранването.

В отговор на необходимостта от дългосрочни усилия за справяне с разхищението на храни, страната ни прие и изпълнява своя Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни с хоризонт 2021-2026 г.

В стратегията „От фермата до трапезата“ е записано, че справянето със загубата и разхищението на храни е от ключово значение за постигането на устойчивост. Намаляването на разхищението на храни води до икономии за потребителите и операторите, а оползотворяването и преразпределянето на хранителни излишъци, които иначе биха били пропилени, имат важно социално измерение. Това, също така, има връзка с политиките за оползотворяване на хранителни вещества и вторични суровини, производството на фуражи, безопасността на храните, биологичното разнообразие, биоикономиката, управлението на отпадъците и енергията от възобновяеми източници.

Комисията ще включи въпросите за предотвратяването на загубата и разхищението на храни в други политики на ЕС. Неправилното разбиране и неправилната употреба на маркировката на срока („използвай преди“ и „най-добър до“) водят до разхищение на храни.

Комисията се ангажира до 2030 г. да намали наполовина разхищението на храни на глава от населението на равнище търговия на дребно и потребители.