Агрокоментар: Преброяване на стратегиите

Множество стратегии за развитие на българското земеделие видяха бял свят в последните години

Колко стратегии за развитие, свързани със селското ни стопанство има ? Дали могат де се преброят? Много трудно! За какво може да послужи тази статистика? Да разсъждаваме. Преди Х години проф. Станков, с екип от елитни експерти, изготви цялостна стратегия за развитие на селското стопанство. Този сериозен труд тъне в забрава. Той даже си остана някак недооценен. Рекордът без всякакво съмнение, принадлежи на поливното земеделие. И няма да бъде счупен. Що пари се потрошиха за множеството стратегии. Стигна се дори до екип на авторитетната Световна банка. Обаче техните експерти предложиха едно структурно реформиране на монополиста „Напоителни системи“, свят да ти се завие! Точно каквото  неизбежно трябва да се случи и това всички го знаят. Обаче политически неизгодни промени. Кой е луд да си сложи главата в торбата? Авторитетни, утвърдени български експерти дават предложения , но не под формата на стратегия. Да се създаде фонд Мелиорации, и разбира се, Търговското дружество „Напоителни системи“, да отиде в кошчето с икономически архаизми. Мълчи се по въпроса. Имаме си и Стратегия за цифровизация. По-добре да не я закачаме, не са времената за цифровизация. А може би точно, защото са тежки, новите технологии са добър изход. Стратегии за развитие на биологичното земеделие – мисля, че са две разработените. Равносметката от малкото изброени до тук стратегии? Поливно земеделие, категорично казано, в България няма. Изгледи за излизане от мъртвата точка – никакви! Дали царевицата, със срамно ниски добиви, поради липса на напояване, може да се замени с маслини, например? Думата имат агрономите. Овошки и зеленчуци без напояване? Учените още мълчат по въпроса – могат ли да разработят такива сортове? Шега, разбира се! Въпреки, че ясно е: климатичните промени ще наложат структурни промени в отглежданите култури.  

Биологичното производство, както вече стана дума, си има две стратегии за развитие. Там са залегнали едни оптимистични пътища към светлото биологично бъдеще. Напук на това, броят на биофермерите у нас драстично спада. Грози ни опасност да останем под черта на заветните европейски свръхамбиции – до 2030 г. 25% от земеделската земя на Общността да се обработва по екологични технологии. Защо множеството нашенски стратегии за развитие на земеделието събират прах ? Защо никой не пита за изразходваните финансови средства ? Защо като че ли след всяка нова стратегия, съответният бранш става орисан да потъва още повече? Грандоманията ли пречи на поредицата министри, които не зачитат труда на предшествениците си? Всяка стратегия би трябвало да бъде поета щафета, за да се следват целите в години напред. Да, обаче светът започва от мен, смята всеки нов министър. Следващата , или следващите години, ще бъдат години на оцеляване. Обявиха го зърнопроизводителите, най- конкурентоспособните ни земеделци. Тежко им т.н. чувствителни сектори – Животновъдство, Плодове и Зеленчуци. Те са вечните едва оцеляващи. Логично следва предложение: да се изготви Стратегия за оцеляване на българското селско стопанство. Само да не стане по-лошо, като след всяка стратегия!