Агрокоментар: Мярката „Пасторализъм“- проблеми до втръсване

Познат сюжет – да пашуват или не, селскостопански животни в природните паркове?

Пашуването на овце, крави и коне в националните паркове предизвиква сблъсък между еколози и животновъди. Години наред. По един и същ сценарий. С познат сюжет: долу мярката Пасторализъм, настояват природозащитниците ! Вън добитъка от трите национални паркове -„Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“! Кравите преизпасвали пасищата, прогонвали дивите животни от техните естествени местообитания, замърсявали езерата, утъпквали почвата. Стопаните се хващат за главата, особено онези, чиито ферми са в близост до националните паркове. Понякога единственият начин да изхранват стоката си, е пашата в планината. Е, разбира се, може и на ясла, но така сметките не излизат. В много случаи това са аборигенни видове крави, на които –защо се забравя, естественото местообитание са планинските пасища. От векове наред. Така че, дивите кози едва ли се стресират от евентуално съжителство с крави и овце. Балансът на интересите, явно е непостижим, както личи от тази сага. Годишните планове за пашуване се изготвят от МЗХ. Те обаче са в пряка зависимост от цялостната екологична оценка на НСП, правена от МОСВ. Еколозите имат мощен глас, често отричащ въобще пашуването в националните паркове. Здраво са обвързани с европейски проекти за опазване на дивите кози или да речем, лалугерите. Дали им идва на ум, че ако се изпъдят селскостопанските животни от националните паркове, се губи необходимостта от проекти за опазване на дивите животни? И така, крачка по крачка. Субсидиите по мярката Пасторализъм, увеличила с пъти пашуването в планината. Идва ред на мониторинга от м.г. например, според който явно, екологичните поражения са големи. Лесно- променят се условията – от 10 дка. разрешена площ на животно, тя става 25 дка. Така обаче около 30% да речем от животните на фермерите, трябва да останат долу – в подножието, на ясла. Много от стопаните се съгласяват, че да, отпадането на субсидиите за паша в националните паркове, веднага ще отсее истинските животновъди, които години наред се занимават, например с био производство. Утвърдените вече годишни планове за пашуване в националните паркове разбуниха духовете на говедовъди и овцевъди. Несъгласувани с тях промени, липса на регламентирани изисквания, което води до глоби, съдилища, и т.н. В тази битка между институции и екологични неправителствени организации, се пръкват шедьоври. Природозащитниците разсъждават така: пашуват месодайни породи, месото им се продава. Това, значи, е производствена дейност. А производствената дейност в националните паркове е забранена! Хубав пример е чистата, „зелена“ Швейцария, при това извън ЕС! Кравите, нагиздени, музика, стада, тръгващи към Алпите. Стигат в подножието на високите върхове. Наесен – пак празник, вече се посрещат животните, слизащи от пасищата на красивата планина. Кой е по-католик от папата? България или ЕС? Може ли да се постигне баланс между интересите на животновъдите и еколозите? За сега, едва ли. Фермери от Калофер излизат на протест в началото на юни, ще затварят по час пътя към Бургас. Засегнатите им колеги, вдигащи стадата си в Рила и Пирин, ще ги подкрепят. До кога?