Агрокоментар: Ще ги има ли българските плодове и зеленчуци?

Питаме се – защо плодовете и зеленчуците на трапезата ни, са преобладаващо вносни

Не защо по-голямата част от плодовете и зеленчуците, които слагаме на масата си са вносни, вече е въпросът. А дали въобще ще го има българското производство? Тази тревога споделят фермери, доказали, че са от най-добрите у нас. Поредицата ледовити дни унищожиха прасковите и кайсиите в Североизточна България. Това алармираха от браншова асоциация. И ще настояват за държавно подпомагане от схемата на ФЗ – „Помощ за компенсации на щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия“. Миналата година сушата изгори добивите, не само в овощарството. За съжаление страната ни попада в географска зона, с най-мощно влияние на климатичните капризи, е мнението на учени. Това бедствие, наред с липсата на последователна държавна политика и стратегия за развитие на сектор „Плодове и зеленчуци“ , наистина поставя съвсем остро необходимостта от бързи мерки. И понеже започнахме с измръзването на кайсиите тази година, да поставим въпроса: застраховани ли бяха тези култури? Не! Това можело да стане, но през април. Парадокси, в това отношение колкото щеш. Фермерите и застрахователите си остават врагове. А градушките? Доказвай щети, плащат ако са 100% и т.н. Все нямало пари за ракети, някои области не са защитени и т.н. Като отговор – инвестиции в градозащитни мрежи и дори собствени оръдия за разбиване на облаците.  В сектора има толкова много пробойни, че е трудно да се обхванат. Общата неизлечима болест – влачи се повече от 30 години – липсата на поливно земеделие. Какви плодове и зеленчуци без напояване? Мисията невъзможна! Използването на собствени водоизточници минава през административен лабиринт, трябват месеци и година даже да се сдобие човек с разрешително. Към това се прибавят чисто логистични проблеми – преминаване по пътищата между нивите, например. Знайно е обаче, че Министерството на околната среда и водите и на земеделието и храните, не сядат на една маса и те. Иначе сектор „Плодове и зеленчуци“ е нарочен за „стратегически“ в земеделието. Субсидиите? Те били малко. Сигурно е така, в сравнение с други браншове, неизвестно по каква логика. Обаче, хайде да хвърлим поглед върху това – как се разпределят. Например Обвързаното подпомагане. Дали трябва всеки да ги получава тези пари? И онези, които имат полуизсъхнали дървета, с една шепа добив, но с връзки да получават фалшиви фактури за продадени количества, и другите – с градини като по учебник, създадени с много инвестиции? А сортова листа и гъстотата на фиданките, когато се прави нова градина? Трябва ли въобще да се възползваш от евросубсидии, ако си извън съвременните технологии за конкурентоспособност? Защото още в положеното начало се обричаш на  неуспех? Пазарът иска големи количества и определени сортове. Но едно такова преструктуриране в разпределянето на субсидиите, ще предизвика шок между радетелите на принципа – „по малко, но за всички“. Защо не се повдигне и въпросът за райониране на плодовете? Какви кайсии, например, в  области, където традиционно никога не е имало кайсии? После следва незаконния внос – колко е, никой не знае. Идва ред на „зелените картончета“ – онези уж български производители, които продават банани и портокали и т.н., че има смъртна присъда за сектор „Плодове и зеленчуци“, май не е пресилено казано.