Агрокоментар: Юруш на популизма!
Популизмът на политиците – разпознаваме ли го?
Демагогско флиртуване с тълпата. Такъв е съвременният смисъл на думата „популизъм“. Иначе казано, да ти галят ухото с онова, което искаш да чуеш. Флиртове – обещанието, да се построят шест държавни тържища за плодове и зеленчуци. Те даже можело да станат вид аукциони. Огледаха терените даже, в различни райони на страната. Без малко да започне изграждане на инфраструктурата. Долитаха новини – как там ще има представители на БАБХ, които никога не достигат, лаборатории, представители на Митниците – ведомство, което и сега през дрямка пропуска едни шмекери – търговци, вносители на плодове и зеленчуци. Защо ли заглъхна идеята? Отиде си със съответното политическа ръководство на аграрното ведомство. Сега политиците отприщиха още по-необуздано популизма си – в пощите щели сме да осъмнем с щандове, на които се предлагат по-евтини храни. Надценката щяла да бъде само 10%. За бедните се мисли. Но кой производител ще предлага там стоката си, е голямото неизвестно. Нов гъдел за ухото на електората. Освен опозицията да гласува „против“, не защото е пълна с пазарни трезвеници, а просто, защото е предложение на една партия – враг. Интересен феномен е сега предложеният Законопроект за агрохранителната верига. Убедена съм, че земеделският министър – човек технократ – както изглежда, ще изпълни – хайде да си кажем правичката, една политическа, общо взето популистка задача. Че там е пълно с регулации, които са противоположност на всички пазарни принципи, е очевадно. И оттук следва големият въпрос – ще остане ли този Закон – ако се гласува – част от биографията на политиците, за която те няма да искат да си спомнят. Все пак дори най-левите, вече се застраховат, както и министър Тахов – технократа: да, ние, знаем, че държавата не бива да се намесва в частно-правните отношения на производители и търговци, да внасяме регулации на пазара. Интересно, например, как ще се определи себестойността на един продукт, за да насложиш върху нея административно определената надценка ? Първо, тя е различна за различните производители. И второ: тя си е фирмена тайна. Временни регулатори, един вид, да отговорим на общественото недоволство от повишените цени и бойкота на големите търговски вериги. Със сигурност има какво да се пипне, за да се овладее ситуацията – това доказва намерението на ЕК да промени Директивата за нелоялните търговски практики. Ще види ли бял свят този Проектозакон, ще видим. Още повече, че недоволните няма да си оставят магарето в калта. Вече сме го имали такъв случай – жалби до европейски институции, закана за наказания на България. Но тъй като старейшините в Брюксел действат бавно, поне за няколко месеца, регулациите ще действат. Твърде подозрителна е и другата законодателна идея- сключването на дългосрочни договори за наемането на земеделска земя. Да, фермерите страдат от едногодишните договори. Но пък пазарно ли е, да ми налагат за колко време да си отдам земята на арендатора? И тук май наднича популизмът… Играта с ДДС-то на някои храни, също ,твърдят повечето икономисти, не носи полза. За предизборните обещания – ще ви направим напояване за чудо и приказ, да не говорим. Така, с магическа пръчка. А необходимите милиони левове откъде? Популизмът обаче е лоша болест. Лекарство, което обезболява , но не лекува корените на злото.
