Агрокоментар: Сдруженията – препятствия

Налага ли се да се направят промени в законите?

Сдружаването на фермерите – муден процес. Въпреки световните икономически трусове, удрящи най-вече малкия и средния бизнес – ковид пандемия, войната в Украйна, климатичните промени. Както риторично попита един бивш земеделски министър: какво още трябва да се случи, за да узреят управляващи и фермери, че т.н. продоволствена сигурност е силно застрашена, ако земеделци и животновъди, не се обединяват под една или друга форма. Пазарите издават най-строгите присъди и предупреждения, вече съвсем осезаемо: без сдружаване, бъдещето на агробизнеса не е розово. Редица правителства ни убеждават, че има всички административни предпоставки за насърчаване на групите и организациите на производители. Но резултатите са обезсърчаващи, темповете, с които се върви, не са задоволителни. Защо? –  според онези, които би трябвало да се чувстват мотивирани да излязат обединени на пазара- с качество и количества? От тях се чуват или изтърканите народопсихологически оправдания, или упрекът, че държавата не прави достатъчно, за да подтикне фермерите към коопериране. Политическа воля имало, се твърди, но дали има политически решения? -питат експертите. Дали във всички мерки от НСП и държавните помощи наистина може да се открие приоритетът за групите и организации на производители? Веднага един пример: ако таванът за инвестиции по дадена мярка за индивидуални проекти е 2 млн. лв., а за ОП – е 1 800 000 лв. – това съвсем откровено насърчава индивидуализма. Защо да не си направя собствена хладилна база, например, а трябва да влизам в сдружение? Няма дори елементарна логика в това решение. Но не, знаело се защо: така „намазвали“ фирмите на консултантите, които имат добро лоби. Едно е комисиони от един проект, друго от 10. Това ли е държавата, която уж мотивира сдруженията? ОП продават с ДДС, което се връща с голямо закъснение. А през това време организациите и групите, се чудят откъде оборотни средства. Липсата на Закон за браншовите организации, също е бариера. Защото въпреки многото трудности, една добре работеща и структурирана асоциация, може да ускори регистрацията на сдружения. И най-важното – срещу силното недоверие, да  излезе с нагледен пример- работещите вече сдружения на дребни овцевъди, например, какви ползи дават за стопаните. Има ги вече, НОКА е добър пример. Все повече стават в този сектор групите и организациите на производители. По проекти купуват хладилни вани, след някой друг ден ще минат във втората фаза – преработвателно предприятие. Следва общият маркетинг, а дребните стопани увеличават своята преговорна сила в хранителната верига – големи количества мляко, качествено. Така мандрите трудно ще те изнудват с ниски изкупни цени. Животновъдите  ще имат тежката дума – т.е. ценообразуването започва от основата, а не от върха на пирамидата. А дали са редки случаите на формални ГП? Искате четирима души най-малко, за да се регистрираме? Ето ви ги. После си поделят едни пари и забравят общо взето, за обединението. Как се контролира тази хитрост? Има предложение от НОКА, което заслужава внимание: кредитите от търговските банки, взети от организации на производители, да бъдат гарантирани от държавата. Иначе – кой дребен производител ще си заложи къщата, за да се направят инвестиции за общото благо? Така че, политическото говорене за подкрепа на сдруженията, трябва да се подплати с адекватни политически решения.