Агрокоментар: За субсидии – всеки срещу всеки
Модулираната ставка за млечно говедовъдство – да отпадне? Остри конфликти назряват
Модулираната ставка за директните плащания за животни под селекционен контрол да отпадне единствено за млечното говедовъдство, това предложение е направено по време на скорошния Комитет по наблюдение на НСП. Истински повод малките и средни ферми да извадят шпагите срещу големите . Вечната вражда, избухнала наново, има своите аргументи за двете страни. Аргументи, вече известни. Големите ферми, безспорно, произвеждат около 70% от млякото в страната. Те са тези, които имат най-голям принос за продоволствената сигурност на страната. Там именно се правят огромни инвестиции за селекцията, за новите технологии, за добро хранене, и дори за опазване на околната среда. Тогава? Каква е логиката само за 300 крави под селекционен контрол да се получават субсидии? Останалите животни нима не изискват същите огромни разходи? Малките и средни ферми си имат своя логика. Нали фокус на ОСП са точно тези стопанства? Нали точно те едва оцеляват? Но може да се вметне, да се напомни нещо нелицеприятно- точно тези стопанства трябва да докажат едва 400 л мляко от животно, за да получат субсидиите. Количество, при което в страните с развито животновъдство подкарват кравите към кланиците. Колко години вече, се получават тези субсидии, но селекцията и млечността там не помръдват. Стига се до въпроса: тези плащания социална помощ ли са или икономически стимул за подобряване на конкурентоспособността на малките ферми ? Да вдигнем топката: в крайна сметка ОСП социални помощи ли раздава или финансира конкурентоспособността – пак фокус на европейската селскостопанска политика? Това противоречие вече придобива по-конкретни очертания и предложението на ЕК за бъдещето на селското стопанство до 2034 г. Малките стопанства отново, за кой ли път са галениците, може би защото на тях се разчита за т.н. обществени блага, които осигуряват- за ограничаване на обезлюдяването, за запазване на ландшафта, за създаване на поминък на хората в малките селища… Впрочем ярък пример за предложението на ЕК за следващата ОСП е : субсидиите за подпомагане на доходите да се определят по дегресивна скала. Т.е. Колкото по- голямо е стопанството, толкова по-малко субсидии да получава. Ощетените от това, да компенсирали с други мотивации-какви? А неизползваните средства да се „реинжектирани“ – къде и как? На всичкото отгоре се отчита необратимата тенденция за окрупняване на стопанствата, а някои сектори даже минават под знаменателя- индустриални. Да се върнем у нас. Дали за млечното говедовъдство единствено ще отпадне модулираната ставка? С право другите сектори ще надигнат вой-това вече стана. Овцевъдите отхвърлят предложението като несправедливо. Да, те произвеждат малки количества мляко, но пък овчите продукти са предимно за експорт. Там също има какво да се желае по отношение на селекцията и модернизирането на стопанствата. Какъв е административният път, обаче, за да се стигне до окончателно решение: ще се приеме ли предложението, направено по време на Комитета по наблюдение ? Следва Консултативен съвет по животновъдството. Там ще има танц със саби, със сигурност. Не е трудно да си представим, че заплахите и скандалът ще преобладават над икономическата логика. А дали пък Комисията по земеделие към НС ще каже „да“ – също е отделен въпрос. Стига се до ЕК, която има последната дума. Тя си има решения клишета: всички сектори трябва да са равнопоставени по отношение на субсидирането. Равнопоставеност ли е обаче ли е за се плаща на големите стопанства само за част от животните? Ами при биволовъдството защо да не отпадне модулираната ставка? Така че предстои дълъг административен път до окончателното решение на идеята за млечното говедовъдство – без модулирана ставка. При подготовката на българската позиция за следващата ОСП ще има подобни сблъсъци на интереси – между малки и големи, между растениевъди и животновъди. Асоциации стотина, с по една каруца хора, липса на закон за браншовите организации и тяхната легитимност, и накрая – нашенския манталитет – да му мисли земеделският министър, как ще съвмести, ще стикова интересите в конфликтните обсъждания. БАК дали ще може да омекоти удара с предложения, направени след дебати? Трудно е да си представим успех в това начинание.
