Агрокоментар: Справедлива стойност – що е то?

Методика за определяне на справедлива стойност за стоките, публикува МС

Методика за определяне на справедлива стойност на стоките публикува МС в портала за обществени консултации. Обсъждането и събирането на мнения ще трае един месец от 7 юли до 7 август. Целта отново е защита на потребителя. Въобще потребителя- електорат е обект на голяма загриженост. Въпросната методика идва след затихналата безславно идея Магазини за хората и действащата сега инициатива Кошница с грижа. Методиката за справедлива стойност веднага предизвика отзвук- най-вече на производителите и преработвателите. Големите търговски вериги всъщност са прицела ,  с над 25 млн. годишна печалба. Голямо изпитание е било за експертите в Министерството на икономиката – първо, докато  съчинят формулата за определяне на справедливата стойност – събиране на т.н. „локална себестойност“, плюс „европейския ценови паритет“, а полученото се дели на две. И ето ти справедливата пазарна  стойност, многократно е подчертавано в Методиката . Толкова формули, че главата ме заболя, казва Владислав Михайлов, председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите пред агенция ПИК. Други  хванаха механичната грешка на експертите- забравили делението на две, на сумата от локалната себестойност плюс европейския ценови паритет. Каква всъщност е целта на тази методика, която естествено, не може да обхване всички стоки, за да ни даде прозрачна информация на нас потребителите- дали цените у нас са съизмерими с цените в страни-членки  на ЕС- географски близки, с подобни разходи в производството и покупателна способност на населението. Според формулите на Методиката например, справедливата цена на кравето сирене трябва да бъде 6 евро за килограм. Млекопреработвателите казват- не, по-малко от 9 евро не може да бъде. Напомнят, че шест години изкупната цена на суровото мляко не е мръднала, а разходите, очевидно, са нараснали в пъти.  Напомня се в започналата вече дискусия, че големите търговци помпат крайните цени- с фантастично големите проценти на надценките. Непредубеденият човек се пита – предвиждат ли се някакви санкции за онези, които излязат от рамката на справедливата цена? Отговорът е: до 10% разлика, нарушителят попадал под наблюдение. Другите – с по-голяма разлика от тези 10% ще бъдат в полезрението на КЗК. Наказаните от тази комисия със свещ да ги търсиш. Млекопреработвателите не гледат сериозно на тази методика. Предполага се, не само те. И предлагат нещо по-простичко и вече дебатирано: таван на надценките да има за големите търговски вериги. Това не е пазарно решение, ще имa лоши последствия, предупреждават експертите- най-малкото ще се появи дефицит на стоки и т.н. Друга тема, но изключително важна е- защо световно известни икономисти, нобелови лауреати допускат непазарен подход към овладяване на цените- за кратък период, в екстремни исторически моменти-война, пандемии, климатични катаклизми. Но засега тези предпоставки липсват, слава Богу! Затова ще се борим с Методики, с предизвестен неуспех.