Агрокоментар: По примера на ЦК на БКП?
Социалното министерство разработи програма – как да се насърчат жители на големи градове, да се преселят в малки селища
Инициативите – да се „оживят“ малки селища у нас, вече си имат история. Тя се обогати с програмата на социалното министерство- да се мотивират жители на големи градове, с над 50 хил. жители, да се заселят трайно в малки селища, включително села. Предвиждат се финансови стимули, естествено. За пренасяне на багажа, месечна добавка от 207 евро в рамките на година. А после? Ако пък цели 8 месеца докажат трудова заетост , получават еднократната сума, равняваща се на шест средни работни заплати за страната в съответната година. Предвидените финансови средства ще стигнат за 1050 семейства, като има корекционен коефициент-още малко средства, за всяко дете. Тези условия не са изчерпателни, и все пак, да разсъждаваме . Като сравняваме с условията в една Програма на ЦК на БКП, наречена „Република на младостта“- от 1982 г. При успех на стратегията, областта Странджа – Сакар, до 1990 година, само за осем години, трябваше да надмине средното за страната социално-икономическо състояние. При последната такава програма на социалното министерство такава цел – с краен срок, не се разпознава. Не е ясно и с какво точно тези 1050 семейства ще променят облика на малките селища. Има обаче съществени разлики в двете програми – как точно ще се мотивират бъдещите преселници в малките селища. ЦК на БКП предвиждаше построяване на жилища за пришълците, панелки – сега, паметници на една вдъхновяваща тогава идея. Предвиждаше се създаване на инфраструктура, данъчни облекчения за инвеститори в региона Странджа-Сакар, развитие на земеделието и т.н. Рухна мечтата за „Републиката на младостта“. Разочарованите си взеха багажа, разбира се и парите- и хайде обратно. Все пак инфраструктура и предприятия не се създават за година – два. В програмата на социалното министерство днес, се изисква преселниците сами да си намерят работа- че то ако има, хората щяха ли да избягат от там? Качеството на медицинското обслужване – ако го има, е лошо, транспортът до близкото селище с човешки облик е труден. Равносметката е ясна – ЦК на БКП е с далеч по-прагматичен подход и бистър поглед върху тамошната ситуация. Програмата Странджа – Сакар остана в спомена на по-старите поколения, които с ирония я споменават. Но едва ли тя е толкова основателна. Добра идея , но пропадна. Заслужава си да се анализира- защо? Вярно, парите за новото начинание на социалното министерство се осигуряват от европейската Програма за развитие на човешките ресурси. Но това са парите на данъкоплатците- така просто да ги усвоим, не иде. Еврокомисарят по земеделие Хоган се изсили – от 12% млади фермери в ЕС, до 2040 г да станат 24 %. Дали ще стане, как мислите? Млади IT специалисти опитаха нещо модерно – хъбове в Родопите за дигитални номади. Никаква помощ от общините, нестабилен интернет, срив в електрозахранването, воден режим и т.н. Мечтата им потъна, жалко! Става ясно – мечтите умират, без социално-икономическите предпоставки за тяхното осъществяване.
