Растителна защита: Разнообразяването на сеитбооборота – ключ към по-устойчивото земеделие

Има ли предизвикателства в растителната защита на нишовите култури?

Разширяването на сеитбооборота с различни култури е важно както за растителната защита, така и за намаляване на производствения риск. Все повече земеделци търсят алтернативи на традиционните пшеница, царевица, слънчоглед и рапица, като включват грах, нахут, соя, кориандър, сорго, люцерна и памук.

Според инженер-агронома по растителна защита Иван Дражев по-голямо разнообразяване се наблюдава в Южна България, където тази година интерес има към кориандър и нахут. Всяка от алтернативните култури обаче има свои специфични предизвикателства.

Соята остава нишова култура у нас заради климатичния риск. Критични са цъфтежът и опрашването, когато високите температури могат сериозно да намалят добива. Въпреки това тя е добър предшественик и може да има по-голямо място в сеитбооборота.

Соргото е сухоустойчиво и подходящо както за зърно, така и за силаж, но основното предизвикателство е реализацията. При него растителната защита също изисква внимание, особено при контрола на житните плевели.

Кориандърът се разширява като култура, особено в Югоизточна България, но производството е силно зависимо от пазара. Сред проблемите при отглеждането му е ограниченият избор на решения срещу широколистните плевели.

Люцерната е ценен предшественик и има сериозен икономически потенциал, включително за износ. Основното предизвикателство при нея са плевелите, а сред най-проблемните е кускутата.

Бобовите култури – грах, нахут, соя, фасул и леща – имат допълнително предимство, тъй като фиксират атмосферния азот и подобряват почвеното плодородие. Според Дражев те са „страхотен предшественик“, особено в условията на стремеж към по-ефективно използване на минералните торове.

Памукът също се връща в сеитбооборота на отделни стопанства, основно в Южна България, но площите остават ограничени.

Все по-голямо значение придобиват и междинните и покривните култури. Те потискат плевелите, увеличават органичната материя в почвата, подобряват структурата ѝ и ограничават ерозията. Някои видове, благодарение на дълбоката си коренова система, действат и като естествен „разрохквач“.

Разнообразният сеитбооборот не е само агротехнически подход. Той е инструмент за по-добра растителна защита, по-здрави почви и по-малък производствен риск.