Агрокоментар: Зърнопроизводителите – в дълга стачна готовност
Еврокомисарят Войчеховски съобщи, че се отваря кризисният резерв на ЕС
Зърнопроизводителите седят залегнали на стартовата линия. Чакат реферската свирка, за да започнат ефективните протестни действия. Причините – известни вече и на децата. Безконтролният внос на пшеница и слънчоглед от Украйна. И най-после, дойде дългоочакваната новина от Брюксел. Еврокомисарят по земеделие Войчеховски съобщи през изминалата седмица, че има решение на ЕК да се отвори кризисния резерв на ЕС. Да излезем от всеобщия ропот от страна на фермерите. Да признаем, че нашият земеделски министър и българските евродепутати този път, да не повярва човек, действаха в интерес на родните зърнопроизводители. Не престанаха в един глас да настояват: отворете кризисния резерв ! Страните в близост до войната платиха високата цена на европейската солидарност. Техните пазари се сринаха от големия украински внос. Войчеховски увери: кризисният резерв се отваря до дни. Но както си клечат на стартова линия за предстояща стачка, на някои не им издържаха нервите. Хукнаха на мирен протест от три области на Северна България. Интересен факт – членове на НАЗ се изказаха , че подкрепят протеста, но няма да участват в него, защото колегите им не членуват в тяхната организация. Чака се официалният сигнал на УС, вероятно. Ще се отмени ли тази ефективна стачна готовност, както беше обявена? Не, до сформиране на ново редовно правителство. Ако го има.
Впрочем всички знаят как действат европейските институции – на българския принцип „хубавите работи стават бавно“. Дни ще минат до отваряне на резерва. После ще се разпредели бюджета между трите най-засегнати страни – Полша, Румъния и България. После средствата отиват в съответните страни. По какви критерии ще се разпределят? На кого колко и защо точно толкова? Ще има ли удари по кокалчетата? Така че има защо Явор Гечев да не пуска остена. Обещанието за действие до дни си е обещание, но европейските институции трябва да се ръчкат. Затова земеделският министър настоява: да се ускори все пак отварянето на кризисния резерв. Защото „до дни“ щяло това да стане, но до колко дни, това е въпросът? ЕК започна да мъти решението си още през януари. Още тогава плахи сигнали: че се обмисля отварянето на кризисния резерв. Та до средата на март падна голямото мислене. През това време зърнопроизводителите от трите европейски страни и те мислеха, ама им пушеха главите. И докато брюкселските чиновници „до дни“ щели отворят резерва, фермерите броят не дни, а часове до финтовете им за излизане от ситуацията: срив в цените на зърнените пазари, да не говорим за слънчогледа. Залежала продукция, тревоги – къде ще се съхранява зърното от новата реколта, откъде средства за оборотни средства и т.н. Та защо чака НАЗ, за да обяви ефективната си стачка, не е твърде ясно? Може би ги смущава другия факт. Подновяване на договора за украински износ на зърно. Какво ще каже Путин – само за 60 дни ли, както се оповести? Или ще склони за 120 дни минимум, както е залегнало в правилото за удължаване на тези договори? Той, Путин, разбира се, че ще изтъргува благоволението си, и то добре. Още по-важно: какви правила ще набележи ЕК, за да станат европейските транзитни коридори, наистина транзитни. А не складовете ни за зърно отново да пращят от украинска стока. Много неизвестни, развръзката предстои.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ