Растителна защита: Икономически важни болести при ябълки и череши, автор Диана Александрова
Струпясването по ябълката е повсеместно разпространено, икономически важно заболяване. При благоприятни условия може да причини загуба на реколтата до 100%. При масово нападение от струпясване листата жълтеят, прегарят и в овощните градини настъпва ранен листопад. Дърветата залагат по-малко плодни пъпки и са податливи на измръзване.
Въвеждане на устойчиви сортове ябълки, създаване на насаждения върху подходящи терени и отглеждане на ябълката при висока агротехника са важни мероприятия за опазване на културата от болестта
Цилиндроспориозата, известна още като кокомикоза, "бяла ръжда" е сравнително нова болест за България. У нас за първи път е установена през 1961 г. в Русенска област, вероятно пренесена от Румъния, където отдавна е позната като една от най-опасните гъбни болести по черешата и вишнята. В насажденията на Кюстендилски район бе установена през 1970 г. Сега цилиндроспориозата е разпространена във всички райони у нас, където се отглеждат череши и вишни.
Кафявата ръжда при пшеницата най-разпространена и най-често срещана е при нашите климатични условия. Болестта се развива през целия вегетационен период – от най-ранните фази през есента до узряването й през лятото на следващата година. Загубите от кафявата ръжда по пшеницата, зависят от степента на нападение на растенията и могат да достигнат до 20 и повече процента.
Кои са симптомите на кафявата листна ръжда. По листните петури, често откъм горната им страна се появяват елипсовидни или леко удължени, неравномерно разпръснати ръждивокафяви купчинки от уредосори. При благоприятни условия броят им силно нараства и те покриват значителна част от листната петура, която се усуква и изсъхва преждевременно, а зърното остава дребно, спарушено и с влошени хлебопекарни качества. Към края на вегетационния период от долната страна на листата се образуват също така дребни, но черни и покрити от епидермиса телиосори.
Гъбата причинител на кафявата ръжда може да презимува като мицел и като уредоспори в основния гостоприемник, където през пролетта става масово образуване на нови уредоспори. В най-благоприятните температурни граници инкубационният период на гъбата е само 5 – 6 дни и се удължава при отклоняване от тези температури от 5 до 18 дни.
Патогенната гъба е сложен биологичен вид. Състои се от няколко специализирани форми. Тази, която напада пшеницата, има над 250 физиологични раси, у нас са открити 12, отличаващи се по своята способност да нападат в различна степен отделни сортове. От отглежданите сега у нас над 15 сорта пшеница.
