Агрокоментар: Украинският внос – буламач
ЕК има думата
Украинският внос на селскостопанска продукция се превърна в пълен пазарен буламач. Главният готвач се оказа ЕК. От къде започват политическите мерки и от къде икономическите – трудно е да се каже за тази мешавица. Прекалено често ставаме свидетели на поредния епизод от този сериал. В последната седмица две бяха събитията. Срещата на земеделските министри от страните, граничещи с войната, след което се състоя и Съвета на земеделските министри. На т.н. хибридна среща – с министрите на Словакия, Полша, Румъния и Унгария присъства, както беше оповестено еврокомисарят по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделие – Януш Войчеховски. На този първи кръг не е особено ясно – какво означава постигнатото споразумение за общи действия, за да се регулират разбалансираните пазари. Впрочем отдавна тези страни обявяваха исканията си. Те не са особено успокоени от обещаните още 100 млрд. евро, за да се компенсират техните загубите. Това е второто временно хапче за укротяване на фермерите, след първия транш помощи. Но те искат баланс на пазарите. Вече се знае защо. Особено ярък пример – слънчогледа. За милиарди продукция от него и пшеница, са натъпкани в българските складове. По-интересно е какво ще произлезе след Съвета на земеделските министри- т.е. какъв сигнал ще се изпрати до ЕК. Експертният съвет щял да реши. Предложенията на страните с голям внос от Украйна, се препокриват: евентуалното връщане на квотния принцип и митата. Създаване на Гаранционен фонд , заради залежалата пшеница и слънчоглед в складовете на страните, опиращи до „коридора на солидарността“.
Средната фактурна стойност при вноса на слънчоглед е 1044 лв. На българския пазар търговците са склонни да купуват едва за 700 лв. Нищо по-естествено, че рафинериите изреваха: загиват, ако спре вносът от Украйна, а цената на олиото ще се повиши. Тук опираме до въпрос с повишена трудност: печалбите на българските фермери ли ще бъдат ударени, или рафинериите. Да се изкупи залежала продукция от ЕК , която да тръгне към трети, бедни, нуждаещи се страни. Приемливо ли е това за ЕК ? Разбира се, предстои изчистването на детайлите – кои стоки да бъдат в списъка на ЕК за подпомагане, кои да влязат в забранителен списък, дали ще има мобилност – при поява на проблеми с други стоки, могат ли те да бъдат допълнително включени? Докога ще действат временните решения на отделните страни за спиране на вноса? Ще има ли наказания за тях-какви, при какви обстоятелства могат да се избегнат? Междувременно земетръсният политически отзвук продължава. След оставката на полския земеделски министър, последва исканата оставка на поляка-еврокомисаря по земеделие. Впрочем неговата роля в цялата тази драма беше твърде безлична. Румънците – тамошната опозиция, иска оставката на техния аграрен министър, заради отказа да забрани украинския внос. Всички обстоятелства-новата жътва и отхвърлените половинчати досегашни мерки изискват: решения веднага и то действащи дългосрочно. Това е в ръцете на ЕК.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ