Агрокоментар: Склерозира ли ОСП?

Радикални промени на ОСП или нейното отиване в историята

Защо американското селско стопанство е по-конкурентоспособно от европейското? Този изключително важен въпрос някакси минава край ушите на брюкселската администрация. Напоследък съвсем откровено, макар и метафорично, чуват се експертните предупреждения и у нас. Трябва ли настоящата ОСП да се пенсионира? Евродепутатът Атидже Алиева-Вели. Ще има ли въобще ЕС земеделие? Още по- крайно звучи въпросът на доказания агро експерт Васил Грудев, сега съветник на премиера. Няма спор, войната в Украйна изкара много недъзи на ОСП –а тя е като че ли се е вкаменила, без достатъчно адекватни промени, съобразно новите изисквания на времето. Възникнала след Втората световна война, за да нахрани  опустошена Европа, днес тя е изправена пред абсолютно нови предизвикателства. Младите поколения очакват качествена и здравословна храна, на разумна цена. Те са екологично грамотни, очакват т.н. обществени блага от селското стопанство. Опазване на природата, борба с климатичните промени, хуманно отношение към животните, изравняване на социалните условия за живот в селата, с тези в градовете. Обаче младите  имат изисквания, но странят от селското стопанство. Да започнем едно по едно. Получават ли фермерите справедлива цена за своите продукти? Къде в хранителната верига се гълта голямата печалба? Има ли пазарни лостове за корекции? Зелено селско стопанство – добре! Но засега това си остава политическо клише, неизпипано, нестиковано с икономическите интереси на земеделци и животновъди. Недоволството от Зелената сделка изкара фермерите по европейските площади и както изглежда, това ще продължи. Брюкселската бюрокрация, чрез множество изисквания и бумащина, изстисква времето и нервите на  горките бенефициенти. Защо толкова се тръби, че европейските политики насърчават подмладяването на фермерите, а те все си остават в графата – старо поколение. Освен подкрепа за първите стъпки в агробизнеса, младите очакват добри условия , за да отглеждат децата си на село. А там училищата ги закриват, но пък има стадиони за селища с две баби. Защо айти специалисти накацват по родопските поляни през лятото? Какво  спира тяхното въодушевление да  избягат далеч от градската динамика за по-дълъг период от време? Ясно, не е постигната целта –социално изравняване на селото и града. Няма ясен отговор – защо заявената подкрепа за малките и средни производители, няма особени резултати. И как тази подкрепа ще противодейства на необратимата световна тенденция – окрупняване на производството в селското стопанство. Пет реформи претърпя ОСП след своето създаване, но явно –или недостатъчни или сбъркани. Да се произвежда повече с по-малко, звучи като съвсем логичен принцип. Но случва ли се това? Лутане – млечни квоти, отпадане. Горива от земеделски култури, развенчаване на тази мода. И т.н. Безмитен внос от Украйна – половинчати, на парче вземани решения за компенсации на европейския фермер. Склерозира ли ОСП ? Ако да, лечението е неотложно.