Агрокоментар: Свиневъдството – критериите за „индустриален замърсител“

Намеренията на ЕК да въведе нови критерии за  „индустриален замърсител“- защо българското свиневъдство ще се окаже в тежка ситуация?

Свиневъдството дава тревожни сигнали. Секторът ще трябва да плати висока цена, за да се постигнат целите на Зелената сделка – намаляване на вредните емисии от метан и азот. Това не е изненада. За съжаление не е изненада и мъглата на предприеманите мерки от ЕС, които ще бъдат отразени в Директива. Асоциацията на свиневъдите в България информира обществеността за промени в схемата, по която ще се осъществи зелената цел в техния сектор. По темата взеха да се упражняват иначе публично известни и уважавани хора, но твърде далеч от сложната специфика на проблема. За да не изпаднем в тази ситуация, ще се ограничим до щрихиране на сюжета. Както ни уведомява сайтът на Асоциацията, позовавайки се на теч от информация, публикувана от EURACTIV, цитирам: „ планът на ЕС за намаляване на емисиите засяга три пъти повече ферми за свине и птици, отколкото се смяташе“. Защото сегашният праг на ЖИ, определящ дали едно предприятие е „индустриален замърсител“, ще се промени. От една страна, заради изчисления сегашен, стъпващ на стари данни на Евростат за поголовието в ЕС – от 2016 г. От друга – вероятно, за да се постигнат по-бързо бъдещите цели, за драстично намаление на вредните емисии.

Защо българските свинеферми ще понесат по-голям удар? У нас структурата на сектора е различна от тази в други европейски страни – преобладават големите ферми, за разлика от страните на Общността- с повече по-малки ферми. Новото предложение на ЕК ще засегне не само свиневъдството, а и птицевъдството и говедовъдството. Те са изправени пред същия проблем. Всъщност, в цялата все още неизбистрена европейска позиция, какво може все пак да се разчете: 94% от българските свинеферми, например, биха влезли в графата „индустриален замърсител“. Това – според Полина Хаджистоева – председател на Асоциацията на свиневъдите, означава, че предприятията ще трябва да имат  комплексно разрешително, а то ще им струва 50-60 хил. лв. После-влизат под наблюдението на Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите. Разбира се, при установени нарушения, ще има санкции. Възниква логичният въпрос: необходимите инвестиции за улавяне на вредните емисии, както и преработката на фекалната маса – а те ще бъдат сериозни, как ще се набавят? Особено от по-малките свинеферми? Европейското съфинансиране едва ли ще покрие всички разходи. В същата схема влизат птицевъди и говедовъди. Родното производство на свинско месо задоволява едва 40% от нуждите на страната ни и то отива предимно за прясна консумация. При ново свиване на свиневъдството – след  Ковид – кризата и войната в Украйна, изпадаме в пълна зависимост от вноса. За какъв продоволствен суверенитет тогава можем да говорим? Ако и в ЕС производството спадне, следват по-високи цени на свинското, съответно по-скъпи колбаси. Всъщност ситуацията и в момента е такава. Евродепутати от всички партии са запознати с българския проблем. Не всички са склонни да лобират за нашата позиция- да има дерогация за страни, които не задоволят 90% от търсенето на пазара. Докладчик ще бъде Сергей Станишев. Да се надяваме, че той ще се консултира много сериозно с експертите в сектора. И ще бъде подкрепен от българското правителство.