Агрокоментар: Протести до дупка?

Какви са настойчиво поставяните едни и същи искания, кои са изпълними и законно допустими

Играта загрубя. Животновъди и оранжерийни производители започнаха, както изглежда, сериалът „Протести“. След първия, преди седмица, последва втори. Поискана беше и оставката на земеделския министър, който бил “гробокопач“ на българското животновъдство, както се изрази г-н Зоров. Исканията за светкавичното второ нашествие под прозорците на МЗХ, са същите, остават непроменени. Фокусът са намалените ставки на обвързаното подпомагане , както и да отпадне модуларната ставка, срещу намалената преходната национална помощ, таванът на украинската помощ да падне, както и категоричното настояване в бюджета за следващата година да се предвидят средства за нов транш подпомагане заради войната в Украйна. Какво се случва? На преден план, за съжаление, излиза доста странният диалог, меко казано, между протестиращи и министъра, и парламентарната земеделска комисия, където недоволните без малко да бъдат търпеливо изслушани. Ако не бяха нарушил добрия тон на общуване, и ако се боравеше с аргументи, а не с обиди. Вече знаем, бяха помолени да напуснат заседанието, заради непристойно поведение, както се казва.  В този протест оранжерийните производители като че имат поддържаща роля. Хем са протестиращи, хем техните искания останаха в сянката на бурната реакция от страна на говедовъдите, най-вече . Те, както твърдят, не се изпълнявали поетите задължение в Меморандума, подписан след големия земеделски протест. Веднага се появиха съобщения, че някои асоциации се дистанцират от протеста,  защото Меморандумът, точка по точка, се изпълнява. И добавиха, че в случая с този протест, става дума за защита на лични интереси от страна на някои хора. Някои хора, без да се назовават имена, са 91 стопани на големи, някои много големи ферми и преработватели. Да видим обаче тези ГОЛЕМИТЕ, БОГАТИТЕ В КАКВА СИТУАЦИЯ РАБОТЯТ? Те искат да отпадне по-ниското финансиране, т.е. модуларната ставка на стада с над 150 крави и 300 овце. От тяхната камбанария звучат логичните аргументи: точно тези ферми осигуряват по-голяма част от млякото  за страната ни, там са инвестирани средства за селекция, а храненето на животните е доста по-скъпо, по рецепти, защото иначе няма 10-11 тона мляко годишно, срещу 3-4 в по-малките ферми. На всичкото отгоре изкупната цена на млякото и от тези ферми спадна драстично. Но: финансовият пакет по тази помощ, според регламента е 13% от директните плащания. Повече кандидати, по-малко пари. Така казва ЕК ! От другата страна на спора-големите имат съпротивителни сили, ще оцелеят в тежката ситуация, ЕС насърчава дребните и малки фермери. Колкото до т.н. Украинска помощ“ , големите ферми и преработватели, достигнали тавана от 150 хил. евро, а сега вдигнат на 180 , не може да се пренебрегне! Така казва ЕК!

Интересен въпрос, и с него да приключим: къде в тази напрегната ситуация са двете аграрни камари? Нали точно те трябва да стиковат интересите на различните сектори и те да седнат на масата за преговори с правителството..