Агрокоментар: Субсидиите – за вредата и ползите

Защо един биологичен животновъд иска да се откаже от субсидиите за пасторализъм

Да се откажем доброволно от субсидиите, давани за „Пасторализъм“, по мярката „Агроекология и климат“ от ПРСР, призова Николай Василиев. Изумително предложение, тъй като почти всички фермери, от почти всички сектори, непрекъснато настояват за все повече европейско и държавно финансиране. Кой е инициаторът на тази  налудничава инициатива, на пръв поглед? Визитка на семейния бизнес: отглеждат се около 2 хиляди крави, планински породи. Има кланица и  цех за преработка на месо, като продуктите са със сертификат био – единствени на Балканския полуостров. 10 % от пасищата у нас, сертифицирани като био, са на семейната ферма. Срещу този отказ от субсидия, фермерите да получат достатъчно високопланински пасища, за да пашуват кравите. Ясно – семейната ферма не разчита на субсидиите за успешен бизнес, а на печалбата от преработеното био месо. Тази схема експертите препоръчват и на животновъди с аборигенни породи животни. Директно казано, да не отглеждат животни единствено заради субсидиите,  а да се ориентират към краен продукт-храни със специфичен, уникален вкус. И така да си осигурят добавена стойност.  Последователи се появиха, но не чак толкова много.  А Василиев в своя сайт моли за обществена подкрепа. Защо ние, данъкоплатците, е разумно да му я дадем? Вече говорим по принцип, извън конкретния пример. Европейските субсидии, с които се финансира не само земеделието, са нашите пари, на европейските данъкоплатци. Ние имаме право да изискваме тези средства да се разпределят по схеми, носещи обществени блага, и конкурентоспособност на фермерите, което означава и по- ниски цени за храната на трапезата ни. Ние имаме право да изискваме контрол над разпределяне на финансовите средства, да сме не институционалния контрол, а обществения контрол, за да не се допуска корупция и прахосване на парите ни като данъкоплатци. Впрочем каже ли се субсидии, веднага, за жалост, се мисли за корупция, за некадърно управление на паричните потоци, за печелене на електорат чрез тяхното насочване. Това е вярно, въпреки, че картината не е толкова черна. Безспорно влизането ни в ЕС и подпомагането на селското ни стопанство безспорно промени облика на земеделието и животновъдството. И все пак – защо дебатът „за“ и „против“ субсидиите, макар и не толкова гръмко, си тече, вече години. Зърнопроизводителите често могат да бъдат чути да казват: да се премахнат субсидиите, пък тогава да видим кой и как ще устои в истинската пазарна  среда? Това  е свързано с по-малките субсидии за последно присъединилите се страни към ЕС. Някои аграрни учени – икономисти, също изказват еретичната за сега необходимост – да се премахне субсидирането на земеделието. Едни с половин уста, защото не е политически коректно, други – съвсем твърдо.  Че европейските субсидиите, държавните помощи и нисколихвеното кредитиране, изкривяват пазара, едва ли може да се оспори. Че този вид финансиране води до порочните практики „да се раздуе“ един европейски проект- защо да не си купя по-мощен трактор, нали дават пари от Европа? Обвързаното с производството подпомагане, с  европейски пари, убива стремежа да се гонят постиженията на лидерите в света и да се застопорим в срамно ниска средна млечност на кравите. Субсидиите… В следващата ОСП ще ги има ли? Под каква форма? Преосмислянето със сигурност предстои. Адаптирането към новите изисквания на пазара, към геополитическите трусове, и осъзнатата необходимост от продоволствена сигурност, ще бъдат непреодолим фактор за промени – малко позакъснели.