Зелената сделка – в нов нюанс „зелено“?

Съдбата на Зелената сделка след европейските избори-каква ще бъде?

Каква ще бъде съдбата на Зелената сделка ? Въпросът придоби особена острота. След като  бурните протести на еколозите бяха изместени от тракторите по европейските улици. Един вид фермерите започнаха „подгряване“ на политическата сцена след европейските избори. Пределно ясно е, че  доверието към Зелената сделка поголовно спада. Осем страни-членки на ЕС, например, оттеглиха подкрепата си на  изключително важния Закон за възстановяване на природата. Много  преди предстоящия неотложен дебат, ЕК преосмисли някои от зелените си селскостопански цели. В някои от т.н. еко схеми се направиха промени, които говорят за изтрезняване от идеологизираните, свръхамбициозни цели. Студеният душ – Ковид пандемията и събитията на източния Европейски фронт, станаха неочаквания шок за европейските политици. Започна лутане и вземане на мерки, някои от които не работят. На всичкото отгоре правят фермерите заложниците, които от джоба си трябва да платят цената за солидарността с Украйна.   Никак не е случайно, че първата реакция на ЕНП, след като спечели европейските избори, бе  успокоителното  хапче за автомобилната индустрия – забраната за двигателите с вътрешно горене е грешка, призна Манфред Вебер, лидер на дясно-центристите в ЕП. Като друга критична точка той посочи селското стопанство. Т.е. има сигнали, не само предизборни, че Зелената сделка трябва да се преосмисли. Екологичните ентусиасти, с техните митинги в подкрепа на мерките за опазване на околната, залиняха.

Защо ли? Едва ли има трезво мислещ човек, който не схваща, че климатичните промени, замърсяването на околната среда, нарушаването на биоразнообразието, за пагубни, за здравето му. Какво тогава налива вода в мелницата на появилия се екоскептицизъм? Първата грешка вероятно е, липсата на комуникация с обществото – честно разясняване както на положителните страни, така също и на цената, която е неизбежно да се плати, за очакваните т.н. обществени блага от позеленяването. Обещаният „справедлив преход“ към зелените цели, от социална гледна точка, си остана кухо политическо клише в брюкселските документи. Някой да е видял разработена стратегия за индустриализация на региони след затваряне на въглищни мини?

А защо не и пример за това? Как тогава  един безработен, подозиращ, че гладът ще го убие по-бързо от климатичните промени, може да се успокои и приобщи към зелената идея? Съдбата на Зелената сделка? Без съмнение този договор ще бъде пренаписан, с по-реалистични цели. Няма да бъде лесно. Като се започне от финансирането на тази Сделка. И това трябва открито да се изговори пред данъкоплатците – европейските граждани, колко ще платят те? Необходимият финансов ресурс за реализиране на Зелената сделка е 500 млрд. евро годишно. Дали голямата сума не налага пренареждане на приоритетите? Отбранителната индустрия, заради войната в Украйна, налага това. Трябва ли сега, веднага, земеделците да оставят 4% земя под угар, когато на преден план излиза приоритетът продоволствена сигурност. Внос на „зелени“ в кавички стоки и храни от Китай и трети страни – какъв разумен икономически довод се дава на европейския бизнес, за да бъде зелен съмишленик? Съдбата на зелената сделка? На пръв поглед политическата конструкция на избрания ЕП дава основание, че статуквото може да се запази. Мнозинство на ЕНП от една страна и, това, че Зелените партии са натикани в ъгъла. Но тези сметки са елементарни. Предстои разплитане на възел от интереси: екологични, икономически растеж, геополитическа ситуация, социален аспект и т.н. Зелената сделка ще оцелее, но явно в друг нюанс зелено.