Агрокоментар: Кристоф Хансен – промените в ОСП
Какво да очаква агробизнесът?
Промени из основи на селскостопанската политика на ЕС. Такъв е прочитът на изложението, направено от новия еврокомисар по земеделие, Кристоф Хансен. Неговият брат, както разбрахме, е бил фермер, починал едва на 55 години. Със споделената семейна трагедия, се „очовечава“ сухата икономическа действителност и то накратко: европейският фермер е подложен на тежък стрес. Години наред – заради административния натиск, несправедливото и разточително финансиране, което изкривява пазарите и не дава резултати, губи се конкурентоспособността и насърчаването на нови инвестиции. Европейската селскостопанска политика е архаична, „царят е гол“, един вид, се чуват изказвания при дебата, проведен при обсъждане на новата кандидатура за еврокомисар по земеделие. Защо чак сега, след толкова очевидните липси на икономическа логика във финансирането, се пристъпва към промени? Това не опира до прословутата леност на брюкселската администрация. А става дума за нещо по-лошо: политическа леност и прекъснат диалог с европейското фермерство. Докато се стигне до тревожния извод: европейското селско стопанство губи позиции в силно конкурентната световна среда. Впрочем в изказването на Кристоф Хансен няма никакви изненадващи предложения за промени. Всичко залегнало в неговата платформа, започна като дебат, провеждан по площадите – когато дълго и упорито протестираха европейските фермери. Изненадващо по-скоро е твърдото намерение за промени. Още по-изненадващо ще бъде, ако тези промени се осъществят, и то успешно. Често сме чували от българските зърнопроизводители, че те не биха се стъписали, ако европейските субсидии за тях секнат, но при едно условие – това да стане в целия ЕС, а не както сега – някои страни да получават по-малко подпомагане от други. Вече отпадна предположението, дали ще се предприеме наистина сериозната крачка – без Директните плащания, да се премина към плащане на стопанство. По този начин ще се освободят цели 75% от европейския селскостопански бюджет, който никак не е малък. В какви приоритетни политики ще отидат средствата? В какво съотношение? Засега само може да се предполага, въз основа на заявените цели, които стават фокус : стимулиране на иновациите и науката, намаляване на въглеродния отпечатък в почвите, разумно „позеленяване“ след преразглеждане на Зеления пакт в търсене на баланс между конкурентоспособност и екосистемни услуги, насърчаване на нови инвестиции, и привличане на млади специалисти в селското стопанство и т.н. Все недъзи на ОСП, години наред отлежаващи в графата „ констатации“. Разбира се, комисарят Хансен засяга и болната тема, повдигната от европейските протестиращи фермери: войната в Украйна и вносът на селскостопанска продукция от трети страни, която не отговаря на европейските стандарти, които товарят сериозно себестойността на продукцията в Общността. Дали обаче ЕС ще предприеме реципрочни мерки и то сериозни? Прочитът на изложената концепция от Хансен не дава окуражаващ отговор. Страните от Меркосур били големи пазари за ЕС, т.е. защо да ги губим? Колкото до Украйна – да се търси „по-силно съответствие на вноса със стандартите на ЕС“, се обещава. Но категорично не е казано: земеделските продукти и храни ще трябва да отговарят на европейските стандарти. Стратегическият диалог за бъдещото земеделие на ЕС продължава. Фермерите и преработвателите имат шанса за корекции на целите и начина за постигането им. Да се надяваме, че след 100 дни, окончателният доклад на Хансен ще бъде консенсусен документ.
